Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2015 23:41 - Веселба
Автор: emilhristov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1359 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.02.2015 23:43


Ходейки по прашната улица малкото на външен вид момиче мислеше за толкова много немалки неща. Интересуваше се от всяко нещо в света на големите, можеше да говори по всяка тема, която ще чуете дядовците, играещи шах пред Народния театър, да обсъждат, имаше собствени възгледи за всяка реформа и всяко публично изявление на корумпираните гъски, наречени така екстравагантно- политици. Това малко дете бе обзето от идеята за промяна. Искаше да промени ежедневието на всички изтощени родители, които се прибират всяка вечер със сенки по очите, изморени от каране, търкане, носене, ръце. Всички родители като нейните. С тези революционни мисли тя вървеше ли вървеше, замислена, с насочена надолу глава, чакайки с нетърпение времето, когато вече няма да е толкова малка и ще може ясно да изрази позицията си- премисляше всяка дискусия и всеки хипотетичен въпрос, който някой млад журналист, с бомбе на главата си и диктофон в ръка, би и задал. Представяше си как говори пред всичките свои почитатели и последователи, как ги одухотворява и изпълва с надежда...  Сред  тези сериозности изведнъж се прокрадна спомена за бабата на момичета, която всяка вечер и пееше  тази тъй детска и тъй малка песничка „Зайченцето бяло„.. Тя наум запя заедно със своята въображаема баба. Може би тази мисъл е излязла от някоя от дупчиците на хармониката на една жена с бастунче, опряна до витрината на един магазин за дрехи, чийто собственик бе изключителния бутик, който миналата година бе спечели награда за „Най- голяма креативност в областта на голите гърбове„ в Рим. Тази женица с бастунче бе поставила една износена шапка пред себе си и безспирно свирукаше весели песнички по цял ден, в очакване на някоя друга стотинка за да си купи нещо за ядене.

Момичето направи нещо немислимо- отдели се от своите бъдещи преживявания, последователи и радикални промени, изправи главата си и се заслуша в звуците, които този малък инструмент издаваше и как безспирно и радушно жената не спираше да свири. Изведнъж всички тези цели и очаквания просто се изпариха. Избягаха някъде или просто се сляха с прашинките по улицата. Момичето започна да се радва, да се чуства толкова лека, сякаш есенният ветрец всеки момент ще я издуха. За момент забрави всички големи неща и стана отново дете. Когато се  поокопити, се приближи до жената с хармониката.Бръкна в джоба си за да извади някакви, каквито и да е пари, за да се отблагодари на тази светла женица, която възвърна веселбата и спокойствието- спокойствието, че каквито и въпроси да си зададеш, можеш сам да отговориш на тях, без нужда от безкрайно безмислие и мъдреене. С готовност да даде всичките си спестени пари, които бе заделила за бъдещето, тя отвори портмоненцето си, само за да установи, че има три стотинки. Тогава въпросите без отговор сякаш отново се върнаха. Може би им беше писнало да се правят на прашинки- Да даде ли парите? Ако ги даде, няма ли да обиди тази постоянно трудеща се музикантка? А може би, тези пари ще помогнат? Ами ако те просто се изгубят в привидно бездънната шапка? Ами ако тази жена беше поредната изгубена душа, която дава всичките си пари за алкохол? Ами ако... ако? Ако? Толкова много въпроси.

 Жената продължи да свири, а момичето реши, че ще я обиди, ако и даде тези никакви пари и просто наведе глава, задълба се отново в своите мисли и забрави за детето- това кокиче, изгубено в снежната пустош от безмислици и бъдещи планове. Когато момента, в който това кокиче се бе подало над всичкия този сняг, изтече,  то отново се скри и замръзна някъде под земята...

Тя подмина свирачката и продължи по прашната улица. 

Бъдете деца!






Емил Христов, февруари 2015




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: emilhristov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 37134
Постинги: 15
Коментари: 1
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031