Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2015 03:41 - Последният клишесъздател
Автор: emilhristov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1660 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.06.2015 03:42


 Там някъде, зад някое олющено и прашно бюро, с пълен пепелник отгоре, седи последният създател на клишета и пуши цигарата си. Седи, защото така е най-драматично. Пуши за да може всеки от нас да си представи малката сива струя пушек, който излиза от цигарата му и  слабата светлинка, която с всяко дръпване осветява лицето му. Зад бюро е, защото хората с власт седят зад бюра. Последният е, защото всички други са били завързани за релси на влак, катастрофирали са или са били застреляни в късните часове на нощта, близо до воняща кофа за боклук, а звука от изстреляният куршум е събудил всичките котараци наоколо. Седи и пуши. Пуши и седи.

Някой чука, а клишесъздателят гаси цигарата си, като бавно отива до вратата и също толкова, че дори и по-бавно посяга за да отвори. Няма за къде да бърза, просто ще измисли какво го е забавило- „спуках гума„, „кучето умря„, „първи учебен ден на сина ми„. Да де, ама той не кара за да стигне до въпросната врата. А куче няма и никога не е имал. Сега е януари и за първи учебни дни изобщо никой не мисли. Паниката започва да обзема клишесъздателя и той се връща обратно за да седне в креслото си, но с ужас открива, че него го няма. Изчезнало е. Подпира се на бюрото си и пали нова цигара. Чува се нежното чуруликане на пойна птичка. Всеки друг човек би се унесъл в този нежен звук, но не и клишесъздателя- изпусна цигарата си и панически бързо се изправи от бюрото. Звънецът.

Същият този Някой звъни и явно очаква друг Някой да отвори вратата. „Добре, ще отворя. Смело без извинения.„ – казва си клишесъздателят докато решен крачи към бравата и посяга, НО... Какво ще каже, когато го попитат „Защо се забави?„. „Изпуснах самолета„ , „загубих се„ , „задържаха ме в работата„. Самолетите гледат да избягват сградите с офиси и бюра след 9
/11. Няма как да се загуби в собствения си офис. Той в момента е на работа.  

Отново в изходна позиция, подпрян на бюр- Не. НЕ. НЕЕЕЕЕЕЕ. Не, клишесъздателят не пада в бездънна яма, а бюрото му е изчезнало. Той е сам, обгърнат от непрогледна тъмнина. Няма стол. Няма бюро. Няма клишета.

На Някой, явно му омръзна да чака и разби вратата.  Клишесъздателят остана онемял, в средата на стаята. Посегна с трепереща ръка да извади нова цигара, но кутията я нямаше. Същата кутия, която винаги стоеше в левия джоб на ризата му и винаги беше пълна с тютюнените хартийки.  „Твърде много стрес за една вечер. Или ден?„ Какво е навън клишесъздателят не знае. Не е излизал никога. Стои, пуши и мисли клишета. Това е неговото клише. Всичко е еднакво и не се променя. Такъв е живота на клишесъздателите.  

Отиде до вече липсващата вратата, този път без да мисли за възможните въпроси и хипотетичните си отговори и погледна през вратата... Зад вратата сега би трябвало да има гора, пълна с пойните птички от звънеца, или град, целият окичен в светлини от казина, коли, мезонети, билборди. А може би море, с една дъъъъълга плажна ивица? Не. Зад вратата имаше още една врата.

Клишесъздателя се приближи до вратата и почука. Никой не отвори.
Имаше звънец. Клишесъздателя позвъни. Чу се нежното чуруликане на пойна птичка.

 Никой не отвори.


Не задълбавайте в клишета.Мислете!
Емил Христов, юни 2015




Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: emilhristov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 37144
Постинги: 15
Коментари: 1
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031