Един по един, стъпка по стъпка, гримаса по гримаса, всички нервни и сърдити чичковци и лели се натоварваха в античния влак. Нямаше места за сядане. Дори багажно отделение нямаше. Просто едно празно пространство с колела, където влизаха ...

 — Чичо Гошо, а кога пак ще дойдеш? – очите на момчето бяха изпъленени с дълбоко възхищение. Нетърпението в малкото му съзнанийце надделяваше над всички други чувства. Той очакваше жадно отговора, забравил за г...

Там някъде, зад някое олющено и прашно бюро, с пълен пепелник отгоре, седи последният създател на клишета и пуши цигарата си. Седи, защото така е най-драматично. Пуши за да може всеки от нас да си представи малката сива струя пушек, кой...

 — Току що набран невееен! Горски ягодиии! Бял равнеееец! Ама господине, защо сте толкова смръщен. Приличате на бебе, ама току-що родено. Много сте сбръчкан. Моя внук така, като се роди беше страшно сбръчкан, ама беш...

Прозорче. С едно перде, което възспира бледата светлината от нощна лампа, свещ , или телевизор. Възспира я да огрее цялата улица и да освети пътя в тази късна и непрогледно тъмна вечер.
Какво ли има зад това прозорче? Може би, майка пр...