Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2014 16:51 - Бягството
Автор: emilhristov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1384 Коментари: 0 Гласове:
1



 Глупави въпроси. Глупави съученици. Глупави учители. Глупави, глупави, глупави...

Глупостта бе превзела живота на това нищо неподозиращо момче и го бе превърнала в поредната овца следваща едно объркано и болно стадо.  До един момент.

Той се събуди и както обикновено влезе в банята за да си измие зъбите с вече леко застарялата си четка. Безразличието към всичко около него се четеше в очите му, които той толкова дълбоко съзерцаваше в огледалото в банята. Изми зъбите си и с нежелание облече училищната си униформа. Поредният безмислен ден.

 

 

 

Чакайки заветния тролей, който всеки делничен ден го караше до училище, към момчето се приближи един възрастен дядо с тояга в ръка и заговори. Момчето не му обърна внимание и продължи да слуша музика със слушалките си в ушите. Слушалки. Те са неговото спасение от тази грозна реалност изпълнена с гореспоменатата глупост. Дядото с рязко движение извади слушалките от ушите на момчето и му се скара:

-Обръщай внимание на заобикалящото те, момче!
Момчето бе като ударено от гръм. Не знаеше какво да нарави, не знаеше дали чуства страх или ярост, но с плах тон каза:
-Съжалявам. – и наистина съжаляваше.

-Бягай. Не се подчинявай на тази действителност. Бягай! – разкрещя се дядото.

Останалите хора на спирката започнаха да разменят стреснати погледи, въпреки че за София не е необичайно да има някой луд в 6:30 сутринта.

Момчето бе център на внимание. Всички се бяха втренчили в него и очакваха отговора му. Нищо... Беше безмълвен. И тогава го озари, този възрастен мъж, който беше, може би 4-5 пъти по възрастен от него, го разбираше. Разбираше го по- добре от всеки друг. Последва прегръдка. Момчето, обляно в сълзи прегърна възрастният мъж и се затича нагоре по улицата. Не се обърна назад и не знаеше какво се е случило след това с неговите слушалки и раницата, която бе захвърлил на земята. Интересуваше го само бягството. Бягство независимо къде и за колко време.
Качи се на близкия автобус, чиято последна спирка бе високо в планината. Момчето с нетърпение чакаше спирката си, когато звънна телефонът му. Беше баща му:
-Внимавай! Сега минах покрай спирката и има полиция. Нещо е станало там. Като се прибираш провери в нета!

-Добре тате. Чао. – очите на момчето отново се насълзиха. Той отвори прозореца на автобуса и изхвърли телефона си през него. Чу се само тупването на земята.
Следващите две спирки бяха мъчение. Какво ли не се въртеше в главата на това объркано дете. Неговият спасител, който той познаваше едва от десетина минути можеше да е мъртъв.
 - Аре слизай тʼва е последна спирка- изкрещя се шофьорът на автобуса. Момчето слезе и се заизкачва по най- близката пътека. Катереше се без да обръща внимание на нищо около него и престъпи един от съветите на хипотетично мъртвия му нов приятел, но бягаше. Бягаше и се чустваше добре. Колкото повече навлизаше в гората толкова по- добре се чустваше.
Спря се едва като стигна до един огромен камък. Седна до него и се огледа. Нямаше жива душа около него. Само голи дървета и този огромен камък. Беше свободен.

 

 

 

След няколко часа седене реши да се разходи около своето място. Беше си го присвоил, колкото и егоистично да бе това. Наоколо нямаше нищо, което да подсказва, че наскоро е имало хора. Само една стара, изпокъсана палатка. Свободният я повдигна и я огледа. Не беше тежка- можеше да я занесе до своето място. Остави я до големият камък и я поизчисти и изтупа. Все още вършеше работа. Легна вътре и заспа.

 

 

 

Следващата сутрин не започна с безразлично миене на зъби, нито с обличане на училищната униформа, която все още носеше. Свободният излезе от палатката с широка усмивка на лицето си. Седна пред нея и се заслуша. Чуваше само лекият ветрец. Започна да разсъждава. Какво щеше да прави от тук нататък? Трябва да се прибере вкъщи. Обеща пред себе си, камъка и старата палатка, че ще идва на Своето място поне веднъж в седмицата, въпреки че нямаше представа как е стигнал до него. Тук дойде следващия проблем. Не знаеше как да се прибере. Каза си, че трябва да измисли пътя, за да успее да се върне.

Емил Христов, април 2014





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: emilhristov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 37138
Постинги: 15
Коментари: 1
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031