Денят е неделя. Мъжът се събуди. Беше затрупан с двайсетина различни фишове и бюлетини, най- вероятно закупени вчера, заедно с голямо количество евтина водка. Главата му кънтеше. Изправи се, но му се зави свят и отново падна на негостоприемния диван, в купчината фишове.  

Тук е момента в разкарза, в който казвам, че животът му не винаги е бил такъв, но за жалост или не, този момент няма да дойде. Семейството му го напусна, след поредните 200 лева, загубени в близкото казино. Разведе се с жена си, а на делото отиде отново пиян. Двете му, вече пораснали деца идват в апартамента, който той взе под наем от една типична социалистка, на около 80 години, само колкото да проверят дали не е колабирал в, иначе лъснатата, италианска баня.

Денят е сряда. Апартаментът на „червената„ баба е празен. Няма фишове, нито пияни комарджий лежащи на диван. Чува се единствено жуженето на една смърдулка, влязла през широко отворения прозорец в италианската баня. Така докато не се прибира мъжът... С джобове отново пълни с различни цветни листчета, на които пише „Изтъркай и спечели„ , „Бързи пари- леко тръкни!„ и други подобни, безумни глупави фрази. Той отново миришеше на алкохол, но този път не беше водка. Явно е решил да се разнообрази с малко вино. Изпразни джобовете си и седна на дивана. Събра всичките  листчета на стъклената маса и с леко трепереща ръка извади пакет цигари от джоба си. Имаше само две останали. Запали цигарата. Слабото тлеена на тютюна беше единственото нещо осветяващо стаята.  Извади едно от многото картончета и го запали, след това го хвърли в купчината. Остави полуизпушената цигара на масата и легна.

Денят е четвъртък. Мъжът се събуди. Не беше затрупан с фишове. Нямаше и следа от главоболие, а на масата видя остатъка от филтъра на цигарата си. Струваше му се странно непозната. Бръкна в джоба си и видя, че не е купил цигари „Виктори„ , а някакви македонски. Припомни си за летните дни, които бе прекарал в Скопие, заедно с най- добрия си приятел. Всяка вечер пиеха и се забавляваха, както всеки средностатистически младеж, но минаха години и той не се бе чувал, камо ли виждал, с този свой близък. Прибра обратно цигарите. Погледът му потърси купчината картончета, но на масата нямаше нищо друго освен македонския филтър и един билет за лотария поставен точно в средата на стъклената маса.  Мъжът посегна към него и с известна радост, но и крайно недоумение видя, че сивото поле не е изтъркано. Това листче беше по- различно. Не пишеше глупаво изречение, от което да ти дотегне още преди да си го изтъркал, а пишеше „Може да промени живота ти!„ . Ядоса се. Дали на това, че отново бе похарчил всичките си пари за комар или просто, защото знаеше, че надписа лъже. Животът му бе развалина и едно малко картонче нямаше как да промени това. Хвърли уж жовотопроменящото листче през прозореца и седна замислен на дивана.

Денят е събота. Мъжът не бе близвал алкохол от два дена. Не излизаше от вкъщи. Лежеше и мислеше. След поредната мислеща сесия влезе в банята и пусна възможно най- студената вода. Когато излезе от банята на масата го чакаше същото малко листче, което беше изхвърлил преди два дни. Стресна се. Изпусна кърпата си на земята и седна гол на дивана. Взе листчето и го разгледа. Беше абсолютно идентично. „Може да промени живота ви!„ . Извади една стотинка от коженото си портмоне и изтърка първата колонка. Очите му се разшириха, когато видя сумата- 1 000 000 лева. Не можеше да повярва, но от горчив опит, знаеше, че следващите колонки нямаше да са толкова късметлийски. Изтърка и втората колонка и изпусна стотинката, когато видя, че сумата е същата. Изправи се и бързо закрачи от масата до банята и обратно. Отново седна на дивана, вдигна стотинка и посегна към листчето. Точно преди медната стотинка да докосне единствената останала сива колонка мъжът стисна стотинката в ръка и я прибра обратно в портмонето.  В  този момент, гледайки листчето си обеща повече никога да не пие и да не стъпва по казината. Взе картончето и го прибра във витрината над застарелия телевизор, който едно време бабата бе купила от Русия и със специално разрешение го бе внесла в нашата страна.

Денят е събота, около 3 години след онзи ден. Мъжът отново не е вкъщи, въпреки че би ли могъл този негостоприемен апартамент да се нарече „дом„?

Денят е сряда.  Картончето си седи, все така самотно във витрината, а мъжът седи и пише- пише задълбочено върху един откъснат от тетрадка лист. Пише на жена си и на двете си деца. Пише на сяоя най- добър приятел, който не бе виждал от години. Пише на старата си хазяйка. Пише.

Денят е петък и мъжът отново е сам в апартамента и държи две неща- в лявата ръка един плик, а в
дясната един куфар. Излезе и се качи в асансьора. Слезе на партерния етаж и излезе през входната врата. Подкара застарялата си кола и тръгна към Пощата.

Денят е събота.  Четири години след  онзи ден синът на нашия бивш комарджия чува звънеца- леко свирукане на славей и отива да отвори. Пощальон, на около 30 му подава плик. Момчето взе плика и се подписа. Когато отвори плика, от вътре изпаднаха две неща- малко картонче от лотарията и еднин откъснат от тетрадка лист.  Първо взе листа и прочете написаното:

„Скъпи сине,
Съжалявам, че не бях до теб. Съжалявам, че не ти показах какво е да си мъж. Наистина съжалявам.„

Със сълзи на очите момчето посегна към картончето и видя, че последната колонка не е изтъркана. Взе стотинка и изтърка сивото поле. Вече бе милионер.

Емил Христов, май 2014